13 стъпки

ИЗВЪРВИ ГИ И СТАНИ УСПЕШЕН РОДИТЕЛ

Ако искате вашето дете да спечели от своето участие в спорта за подрастващи (да придобие добро самочувствие и здравословно отношение към спорта), тогава ние се нуждаем от вашата помощ! Вие сте съществена и важна част от екипа треньор-спортист-родител. Ако вършите работата си правилно и изиграете своята роля добре, детето ви ще научи спорта по-бързо, ще се представя по добре, наистина ще се забавлява и като резултат неговото самочувствие ще се повиши.

Неговият спортен опит ще послужи като положителен модел, който да следва, когато посреща други предизвикателства и препятствия през целия си живот. Ако вие "не поемете щафетата" или тръгнете в грешената посока с нея, детето ви ще спре да се учи, ще изпитва трудности в опитите да се представи добре, ще блокира и ще започне наистина да мрази спорта. И това е добрата новина! Освен това, връзката ви с него, може да пострада значително. В резултат на това детето ще излезе от този опит обременено с чувство на провал, неадекватност и ниско самочувствие, чувства, които ще се пренесат и в други области на живота му. Вашето дете и неговия треньор се нуждаят от теб в отбора. Те не могат да спечелят без теб!

По-долу има списък с полезни факти, насоки и стратегии, които да използвате, за да станете по-умел в играта - спорт за подрастващи. Не забравяйте, тук няма победа освен, ако не печелят всички. Имаме нужда от вас в екипа!

ПЪРВА СТЪПКА

ТРЯБВА ДА РАЗБИРАТЕ, ЧЕ ЗА ВАШЕТО ДЕТЕ „КОНКУРЕНЦИЯТА” (COMPETITION) Е НАЙ-ЦЕННИЯ ПАРТНЬОР В ТРЕНИРОВКИТЕ.

Когато е дефинирана по правилния начин, конкуренцията в младежките спортове е добра и здравословна и учи децата на различни важни житейски умения. Думата "конкурира" (compete) идва от латинските думи "com" и "petere", което съответно означава, заедно и търсят. Истинската дефиниция на конкуренцията е търси заедно, когато опонентът ви е вашият партньор, а не враг! Колкото по-добре той/тя се представя, толкова по-голям шанс имате да направите върховно постижение. Същността на спорта е да се научите, как да се справяте с предизвикателства и препятствия. Без достоен противник, без никакви предизвикателства, спортът не е толкова забавен. Колкото по-голямо е предизвикателството, толкова по-голяма е възможността, която имате да преодолеете рамките на своите граници. Най често световните рекорди се подобряват и постигат по време на Олимпиада, защото най-добрите спортисти в света "търсят заедно", предизвикват се  помежду си, за подобрят постиженията си. Вашето дете не трябва да се научи да приема своя противник като "лошо момче", като враг или някой, който да бъде мразен и "унищожен". Не моделирайте тази нагласа! Вместо това, говорите и станете приятели с родителите на противника на детето си. Подкрепяйте за страхотните изпълнения, добрите отигравания, а не само победителя!

СТЪПКА ВТОРА

НАСЪРЧАВАЙТЕ ДЕТЕТО СИ ДА СЕ СЪСТЕЗАВА СЪС СЕБЕ СИ

Крайната цел на спорта е личното предизвикателство  и непрекъснато усъвършенстване. За съжаление, ако усъвършенстването се измерва чрез победите или загубите това е едновременно несправедлива и неточна мярка. Успех в спорта е да даваш най-доброто, на което си способен, независимо от резултата или играта на съперника си. Децата трябва да бъдат насърчавани да се състезават срещу собствения си потенциал. Когато детето ви има този фокус и играе за да се усъвършенства, вместо да бие някой друг, то ще бъдат по-спокойно, ще се забавлява и по тази причина ще се представя по добре.

СТЪПКА ТРЕТА

НЕ ОПРЕДЕЛЕТЕ УСПЕХ ИЛИ ПРОВАЛ СПОРЕД КРАЙНИЯ РЕЗУЛТАТ – ПОБЕДА ИЛИ ЗАГУБА.

Естествена последица и от двете е една от основните цели на спорта за деца – придобиване на умения и майсторство. Когато едно дете се представя на своя потенциал и да губи, не се съсредоточвайте върху резултата и не бъдете критични, той не е престъпник. Ако едно дете даде всичко от себе си и загуби, трябва да му помогнете да се чувствам като победител! По същия начин, когато едно дете или екип се представя далеч под потенциала си, но печели, това не е причина да се чувства като победител. Помогнете на детето си да направи тази важна разлика между успеха и провала и победата и загубата. Не забравяйте, че ако вие оценявате успеха и провала според крайния резултат – победа или загуба, играта която играете с детето си  е една изгубена игра!

СТЪПКА ЧЕТВЪРТА

БЪДЕТЕ ПОДРЪЖНИК, НЕ ТРЕНЬОР!

Вашата роля в екипа родител-треньор-състезател е като поддръжник на детето-играч с главно П! Трябва да бъдете най-добрия фен на детето си, безусловно! Оставете тренировките и инструкциите за треньора. Осигурете насърчение, подкрепа, съпричастност, транспорт, пари, помогнете с привличането на финасиране и т.н., но ... не с тренировки! Повечето родители, които имат проблем с детето си, забравят за важната роля, която те играят. Тренирането пречи на вашата роля като поддръжник и фен. Последното нещо, което детето ви се нуждае и иска да чуе от вас след разочароващо представяне или загуба е това, което е направило технически или стратегически погрешно. Запазете ролята си на родител в екипа отделна от тази, на треньора.

СТЪПКА ПЕТА

ПОМОГНЕТЕ НИ ДА НАПРАВИМ СПОРТА ЗАБАВЛЕНИЕ ЗА ВАШЕТО ДЕТЕ!

Доказан от времето принцип на върховите постижения е, че колкото повече се забавлява един спортист, толкова повече научава и толкова по-добре се представя. Забавлението трябва да присъства, за да се случи върхово постижение на всяко ниво в спорта от подрастващите до състезателите от световна класа! Когато детето спре да се забавлява и започне да се плаши от тренировките или конкуренцията, е време за вас като родител да сте загрижен! Когато спортът или играта станат прекалено сериозни, спортистите имат тенденция да прегарят и стават податливи на повтарящи се проблеми с представянето си. Ето едно просто правило: Ако детето ви не се радва на това, което прави, и не е влюбено до полуда в заниманията, поинтересувайте се! Какво се случва, че е му пречи да се забавлява? Дали е треньор? Натискът? Ти ли си?! Имайте предвид, че дали се намира в силно конкурентна среда не означава, че няма да има място за забавление. Детето, което продължава да играе дълго след като веселбата липсва скоро ще се откаже от спорта.

СТЪПКА ШЕСТА

ЧИЯ Е ЦЕЛТА, НА ДЕТЕТО ИЛИ ВАША? ТОВА Е СПОРТЪТ НА ВАШЕТО ДЕТЕ!

Номер пет ни води до един много важен въпрос! Защо детето ви участие в спорта? Дали то го прави, защото иска или заради теб? Когато то има проблеми в своя спорт, вие говорите ли за тях като "нашите" проблеми, например: "отскокът ни не е достатъчно висок", "Имаме проблеми с рязката смяна на посоката", и т.н. Дали детето играе, защото не иска да ви разочарова или защото знае колко е важен този спорт е за вас? Дали играе за награди и "бонуси", които вие му давате? Неговите цели и стремежи ваши ли са или негови? Помислете, колко сте увлечени в неговия успех и провал? Ако детето се състезава заради вас, то спортува за погрешни причини! Освен това, ако то продължи да спортува заради вас, в крайна сметка всички ще загубят. Съвсем нормално и здравословно е да искате детето ви да се развива и да е толкова успешено, колкото е възможно. Но, вие не може да постигнете това, като го притискате с вашите очаквания или чрез използване на вина или подкуп, за да го заставите да спортува. Ако детето има свои собствени причини и цели да тренира, то ще бъде много по-мотивирано да напредва и следователно да успее.

СТЪПКА СЕДМА

ОБИЧАЙ ДЕТЕТО СИ БЕЗУСЛОВНО - НЕ СПОРЕД НЕГОВОТО ПРЕДСТАВЯНЕ
Най-драматичнита и травмираща грешка, която родителите продължават да допускат е да наказват децата си за лошо представяне в играта, като емоционално се дистанцират от тях. Детето губи състезание, пропуска лесна стрелба и родителя реагира с възмущение , гняв, не показва любовта и одобрението си. ВНИМАНИЕ: Използвайте тази стратегия само, ако искате емоционално да нараните детето и да разрушите вашите взаимоотношения. Олимпийския шампион по скокове във вода Грег Луганис се нуждаел и успял да получи перфектна оценка - 10, за да изпревари китайския състезател за златния медал. Последната мисъл преди да скочи била: "Ако не успея, майка ми ще продължава да ме обича".

СТЪПКА ОСМА

НЕ ЗАБРАВЯЙТЕ ВАЖНОСТТА НА ИЗГРАЖДАНЕТО НА САМОЧУВСТВИЕТО НА ДЕТЕТО ВИ ПРИ ВСЯКО ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ С НЕГО
Спортистите от всяка възраст и ниво се представят в директна зависимост от това какво самочувствие имат. Когато детето ви е в спортна среда това подобрява самочувствието му, то учи по-бързо, повече се забавлява и се представя по-добре под конкурентно напрежение. Едно нещо, което всеки от нас желае като дете и никога не спира да иска е да бъде обичан, приет и родителите му да се гордеят с това, което прави. Това е начина по който се изгражда самочувствието в нас. Когато взаимоотношенията с детето ви го карат да се чувства добре, на свой ред то ще се научи да се отнася със себе си по същия начин. Това не означава, че трябва неадекватно да хвалите вашето дете всеки път, когато полага големи усилия, но се представя плачевно. В такава ситуация детето ви се нуждае от съпричастност и разбиране. Самоуважението кара света да се върти. Дайте на вашето дете възможност да израстне със самочувствие и ще сте му дали дар, който е за цял живот. Не общувайте с вашето дете по начин, който накърнява достойнството и самооценката му, като омаловажавате неговите качествата, карате го да се чувства неудобно и го унижавате. Ако постоянно подтискате детето си и пренебрегвате постиженията му, то не само ще се научи да се подценява през целия си живот, ще повтори вашата грешка с неговите деца!

СТЪПКА ДЕВЕТА

НАУЧЕТЕ ДЕТЕТО СИ КОЛКО ЦЕННА Е ЗАГУБАТА
Ако наистина искате вашето дете да бъде колкото е възможно по-щастливо и успешно във всичко, което прави, тогава научете го как да губи! Най-успешните хора в и извън спорта правят две неща по различен начин от всички останали. Първо, те са по склонни да поемат риск и следователно по-често се провалят. Второ, те използват провалите си по позитивен начин, като източник на мотивация и познание как да станат по-добри в това, което правят. Нашето общество като цяло е негативно и ни учи, че загубата/провала е нещо лошо, причина за унижение и срам, нещо което да избягваме на всяка цена. Страха от загуба или унижение кара хората да са нерешителни и пасивни. Всъщност, повечето кризи или поредица от слаби изяви при спортистите се дължат на това, че атлета е завладян от мисълта за провал или загуба. Никой не може да се научи да ходи, без да падне ДОСТАТЪЧНО пъти. Всеки път когато падаме, нашето тяло получава ценна информация, как да се справя по-добре. Не е възможно да успеете или да постигнете върхови постижения, ако се тревожите за загубите и провалите. Учете детето си как да възприема неуспехите, грешките и поемането на риск позитивно и ще му дадете ключа към успеха в живота. Провалът е идеалния трамплин към успеха!

СТЪПКА ДЕСЕТА

ОТПРАВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО, НЕ ЗАПЛАШВАЙ
Много родители пряко или косвено използват вина и заплахи, като начин да "мотивират" детето си да се представи по-добре. Проучвания за ефективността ясно показват, че докато заплахите могат да доведат до краткосрочни резултати, дългосрочните последици по отношение на психичното здраве и работоспособност са опустошителни. Използването на страха като мотиватор е може би едно от най-лошите взаимоотношения, които бихте могли да създадате с детето си. Заплахите отнемат забавлението от играта и директно водят до ужасно представяне на детето ви. Скритата заплаха, (направи това или ...!) е израз на собственото ви безпокойство и липса на вяра в качествата на вашето детето. Показването на тази липса на вяра, дори косвено е още по опустошително за представянето на детето. Предизвикателството не води до загуба или отрицателни последствия, ако спортистът се провали. Освен това, заложено в предизвикателството е убеждението на овластяване, "Мисля, че можеш да го направиш".

СТЪПКА ЕДИНАДЕСЕТА

НАБЛЕГНИ НА ПРОЦЕСА, А НЕ НА РЕЗУЛТАТА
Когато спортистите се „гипсират” под напрежение и се представят далеч под потенциала си, много често срещана причина за това е фокуса върху резултата (т.е. победа / загуба), вместо на процеса. При всяко върхово изпълнение, спортистът е тотално забравил за резултата и вместо това е погълнат напълно тук и сега от действието си на игрището. Фокусирането върху резултата почти винаги ще разсее и скове спортиста осигурявайки му слабо представяне. Освен това фокусирането върху резултатите, които са напълно извън контрол на спортиста, ще повиши неговата тревожност до ниво, което лимитира доброто представяне. Така че, ако наистина искате детето ви да печели, помогнете, като отвлечете вниманието му от важността на състезанието и го накарайте да се  съсредоточи върху конкретната задача. Подкрепящите родители успяват да омаловажат значението на победата и вместо това наблягат върху усвояването на уменията и на удоволствието от играта.

СТЪПКА ДВАНАДЕСЕТА

ИЗБЯГВАЙТЕ СРАВНЕНИЯТА И УВАЖАВАЙТЕ РАЗЛИКИТЕ В РАЗВИТИЕТО
Родителите, които подкрепят детето си не използват други спортисти, срещу които то се състезава за сравнение. Така не се прави оценка на напредъка на детето ви. Сравненията са безполезни, неточни и разрушителни. Всяко дете съзрява по различен начин и процеса на сравняване пренебрегва значителни ефекти на различията в развитието. Например, общото между две 12-годишни момчета може да бъде само възрастта им! Единия може физически да има структурата и физиката на 16-годишен, а другият, който се развива със закъснение, може да има физическите размери и атрибути на 9-годишно момченце. Сравняването на резултатите може преждевременно да откаже иначе талантливи спортисти от любимия им спорт. Единствената стойност на сравненията е в преподаването. Ако едно дете показва правилната техника, то може да се използва като модел за подражание! За да направите най-доброто за вашето дете, трябва да го научите да се фокусира върху себе си. Ако се притеснявате за това как се справя по отношение на другите спортисти, това ще попречи на детето ви да се концентрира върху собственото си развитие.

СТЪПКА ТРИНАДЕСЕТА

УЧЕТЕ ДЕТЕТО СИ ДА ГЛЕДА СВОЯ СПОРТ В ПЕРСПЕКТИВА
Спортните медии в страната биха искали да вярваме, че спорта (победата/загубата) е по-голям от живота. Фактът, че това е просто една игра, често се губи в превода. Тази липса на перспектива често се промъква надолу към нивото на младежкия спорт и младите спортисти често идват от състезание с изкривена представа за себе си и за това как те се представят. Родителите трябва да помогнат на децата си да развият реалистични очаквания за себе си, своите способности и как те играят, без да ограбват мечтите на детето си. Да завършиш плуването с най-доброто време в живота си, макар и последен в състезанието е повод за празнуване, не депресия. По същия начин, загуба на зоналните първенства не означава, че слънцето няма да изгрее утре.