Не става въпрос за резултата!
Вчера изиграхме първия си мач от първенството при кадетите. Спечелихме заслужено и убедително с 90:52. Отборът на Академик Бултекс 99 игра бойко и самотвержено според моментните си възможности. Нашите отговориха с по-добра техника и голямо старание в защита. Приех поздравленията за победата и трябваше да съм доволен, но бях огорчен и разочарован. И тягостното усещане и тежестта в гърдите ми не ме напуска вече 24 часа.
В средата на втората част наш състезател удари шамар на противников състезател, който грубо го провокира с удар в гърба. Последваха викове, изваждане на гостуващия отбор от терена и разправии. Това се случи само няколко минути след като на друг състезател от нашия отбор бе свирено техническо нарушение, за блъскане в гръб на същия провокатор от гостите.
Не търся оправдание, въпреки че минути преди да започне срещата предупредих своите играчи да не изтърват нерви и да се концентрират върху играта. Не го направиха! Може би не искаха или не могат. В такива моменти се замислям: Ставам ли за треньор? Къде греша? Аз ли съм причината и какъв пример давам? Искрено се надявам моите терзания и преживяното на игрището да ни накарат да се замислим, всички, да ни направят по устойчиви, по-толерантни и по-добри в себе си и към хората до нас.
Баскетболът е една игра. Чрез нея откриваме същността си, чрез съревнованието изграждаме характера, нашия и на съперниците. Не воюваме, а заедно търсим пътя, по които заедно да станем по-добри хора, по-силни баскетболисти.
Предстои ни интересно и оспорвано първенство с новия регламент. Нека да го изиграем с повече настроение и градивно спортменско поведение.
На 16 ноември срещаме фаворита в групата Тунджа в тежък мач на техен терен в зала "Диана" в Ямбол. Подкрепете отбора скъпи родители, приятели и фенове!
И нека уважаваме противниците си, защото ние сме толкова добри, колкото противника, който се изправя срещу нас.
Поздрави от един тъжен треньор!
Петко Янков